Възход и падение на един Стоичков

Бате Ицо!

Пиша ти от България. Помниш ли я? Една провалила се еволюционно държава, деформирала душевно една стара и красива страна.

Бях ти хардкор фен, бате Ицо! Не пропусках мач на „Армията”, дори да беше наказан. После си купих две сателитни чинии, за да гледам всеки твой мач в БарЦелоната... Ами, онова „незабравимо американско лято”? Кой тогава беше Номер Едно, а?

Като всеки изтрещял фен много ти прощавах. А имаше за какво!

Прощавах ти за „селскобековата” прическа (вдъхновила дори Гацо Бацов).

Прощавах ти за плюнките, псувните, „лафовете” и настъпените съдии.

Простих ти и за „турбо-фолк” репертоара на Мирослав Илич, който дънеше в колата ти.

Както и за първото изречение, на което научи симпатичния си съотборник Бакеро („На майка ти п.....а!”).

В по-късен етап ти прощавах вече и двуличието, предателството към хората, които те направиха и създаваха, „синия буркан на гъзарията” и катастрофалните ти опити да бъдеш треньор на различни нива.

Пиша ти това писмо, бате Ицо, за да ти заявя официално, че спирам вече да ти прощавам! 25 години стигат!!!

В първата половина на този период ти ми пълнеше душата, а във втората я изпразни изцяло. В изходна позиция сме.

Истината е, че си класически Ганьовец, бате Ицо:( Винаги си бил такъв, ама головете го прикриваха. Стой си най-добре само в любимата ти БарЦелона. Тук вършиш само дивотии. То сигурно и там ги правиш, ама на онези индианци им е все тая.

Нещата вече са други. 1985-та завинаги е в историята, а ти, бате Ицо, от легендарен джедай отдавна премина към „тъмната страна”. Епизодът „Всенароден любимец” вече не се прожектира тук. Скапа му се прожекционната лента.

И мен много ме дразнят понякога журналисти, охранители и помощен персонал, ама не съм започнал да им викам тюфлеци, педерасти и галоши.

Бате Ицо, ти си аут! И не завиждай на Бербатов, моля те! Той е от друга Галактика. Там такива като тебе нямат място, дори за чистачи на тоалетни. Бербо има стил, елегантност, речник, финес, достойнство, скромност и респект към хората и към себе си. При тебе, бате Ицо, тези думички никога не са съществували, а и едва ли разбираш какво означават.

Знам, че е адски трудно да станеш идол, но два пъти по-трудно е след идол да се превърнеш в легенда. Ти първата фаза я покори с талант и уникален късмет, ама за втората никога няма да се класираш.

Така че стой си в БарЦелоната, харчи си милионите, джиткай по сафарита, прави се на интересен и най-добре не се мяркай насам. Достатъчно ни късат нервите разни разбойници (бандити), политици (също бандити) и фолк певици (задоволителки на бандити).

С това приключвам писмото си до тебе, бате Ицо! Дано си разбрал, че феновете ти отсега са с един по-малко. За добро е, бъди сигурен... Най-вече за мое добро!

Твой: Бивш Фен